Основы фонетики*ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ*
Гласните в българския език са:
а, ъ, о, у, е, иКогато гласните са ударени, те се произнасят ясно. Когато са в неударено положение - те се потъмняват и скъсяват.
Широки гласни а, о, е
Тесни гласни ъ ,у ,и
*СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ*
Има три типа съгласни звукове: звучни, беззвучни, сонорни
звучни= б,в,г,д,ж,з
беззвучни= п,ф,т,ш,с,х,ц,ч,щ
сонорни = л,м,н,р,й
ЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ
Всяка звучна съгласна има съответна беззвучна съгласна
б-п,в-ф,г-к,д-т,ж-ш,з-с
Звучните съгласни се обеззвучават, когато:
- са в края на думата;
- стоят непосредствено пред беззвучна съгласна
БЕЗЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ
Повечето беззвучни съгласни имат съответни звучни съгласни, тези, които нямат съответстващи звучни съгласни не променят произношението си.Беззвучните съгласни пред звучни съгласни се озвучават.
СОНОРНИ СЪГЛАСНИ
Сонорните съгласни са: л, м, р, н, й.
Л пред e, и, юи я се произнася меко, а пред а, ъ, о, у и съгласна - твърдо
СЪСТАВНИ ЗВУЦИ
Звуците ю и я са съставни. Те се състоят от съгласна и гласна.
ю=й+у
я=й+ай+ъ
!! Буквата й (и кратко) е съгласна
Може да стои само пред о, след гласна, в края или началото на думата.
Буквата ь (ер малък) няма собствен звук и служи да омекоти предходната съгласна. Комбинира се с о - ьо
---------------------------УДАРЕНИЕ-------------------------------
Ударението в българския език не е фиксирано. То е свободно. Може да пада върху всякакви срички: начални, средни и крайни. Но то не е произволно. За всяка отделна дума или форма на думата то е строго определено и задължително за всички членове на езиковия колектив. Всеки българин казва маса, а не маса: ученик. а не ученик; преподавател, а не преподавател или преподавател. В такива случаи неправилното ударение "разрушава" смисъла на думата.
Има случаи обаче, когато неправилното ударение не разрушава смисъла на думата. Те може да бъдат сведени до три основни случая:
1. Когато книжовният език допуска ударение на различни места, т.е. имаме акцентни дублети: отред и отряд, стряха и стреха, обед и обяд, злато и злато, чело и чело;казах и казах, мислих и мислих и др.
2. Когато колебанията в ударението са характерни за много хора. няма строга книжовна норма и различните ударения са допустими: молив и молив, село и село, масло и масло, столове и столове. дворове, дворове и дворове, Иванов и Иванов и др.
3. Когато един от акцентните дублети е книжовен. а другият е некнижовен, неправилен, диалектен: наука и наука. период и период, хартия и хартия, мета и мета, стоя и стоя, измета и измета. разказах и разказах, помислих и помислих и др.
При сродните думи (думи от един и същи корен) и при различните форми на една дума по отношение на ударението може да се посочат два основни случая:
1. Когато ударението пада на едно и също място в сродните думи или в граматичните форми:
мисъл, мислен, мисля пиша, пишеш, пише маса,масата,маси, масите нов, нова. ново. нови
2. Когато ударението пада на различни места в сродните думи или в граматичните форми:
чета. четен, четящ град, града, градове сам. сама, само. сами
Българското ударение да се определи още като подвижно.
А если говорить проще, то звуки в болгарском языке читаются также, как в русском, но:
1. Ъ - читается как Ы
2. Щ - как ШТ, например: поща - *пошта*
3. Е - обычно твердое, произносится как русское Э
4. Все гласные звуки произностся четко. Если написано О, значит надо читать О (а не А), даже если слог в безударном положении
Сообщение отредактировал Тошка: 18.03.2009, 18:47:16
Войти
Регистрация
Наверх
